Панонски солени езера в Европа се срещат само в части от Източна Австрия, Унгария и Северна Сърбия. Поради високата си соленост тези блатни води са дом на много видове растения и птици, които обикновено се срещат само по крайбрежните ивици. В резултат на човешката намеса, обаче, състоянието на тези езера се влошава бързо. През последните години, ние от WWF заедно с университети и местни дирекции за управление на водите инсталирахме шлюзове в района, които да увеличат задържането на вода. По този начин вече успяхме да спасим някои от каналите на Зеевинкел от изсъхване. В резултат на успеха на проекта, започна и възстановяването на други езера.

Барч, известен още като столицата на Драва, се намира в една от най-красивите части на хърватско-унгарската граница, богата на природни ценности. Бързо течащата, бистра река Драва е образувала няколко ръкава и меандри в района. Тук се намира и Стара Драва, най-дългият бивш ръкав на реката в Унгария, който криволичи на повече от 15 км в граничната зона, но водата му постепенно намалява през последните години. За да се спасят ценните диви животни и растения в района и да се подобри водоснабдяването на ръкава, в партньорство с местните дирекции за управление на водите, е изградена структура за задържане на вода с рибен проход.

Гората Ланкоц е обект от Натура 2000 от лявата страна на Драва, с мозаечна структура - ливади сред гористи зони. Общият размер е повече от 2000 хектара. Включва както девствени, строго защитени, така и по-интензивно използвани части, където се добива дървесина. Ланкоц, която се състои главно от дъбови, пепелни и брястови горички и заливни гори от елша, се нуждае от изобилие от вода, което проектът осигурява чрез задържане на вода в отводнителни канали.

Ръкавите, които естествено се образуват по Дунав и Драва, често са били изкуствено отделени от основното корито. Тези предизвикани от човека промени могат да влошат екологичното състояние на ръкавите и в критични случаи дори да доведат до загубата на заливни територии. В рамките на партньорската инициатива „Жив Дунав“ WWF, в сътрудничество с дирекциите за управление на водите и местните общини, започна работа по възстановяването на шест притока на Драва в Хърватия, за да могат да се върнат към първоначалната си екологична функция.

През последните години подобрихме екологичното състояние на влажната зона Широки Рит в Сърбия, като увеличихме проводимостта на оводнителния канал и създадохме водно огледало. Днес Широки Рит е едно от най-важните убежища за местните водолюбиви птици и популациите на земноводни и риби, както и място, където мигриращите птици, пътуващи из света, да почиват.

Разположенo на румънския участък на Дунав, Гърла Маре е огромно блато в бившата заливна зона на реката. Влажната зона първоначално е била отделена от Дунав за развъждане на риба, но през последните години е доказано колко важна водозадържаща площ сме загубили, така че през 2016 г. започна възстановяването на хидравличната връзката между Гърла Маре и Дунав като част от проекта на WWF. Работата се фокусира главно върху оводнителния канал, снабдяващ района, а на някои места укрепваме съществуващите диги, за да предпазим рибарниците от евентуално наводнение и да увеличим разнообразието от местообитания и видове.

Природен парк Персина се намира в област Плевен в Северна България. Тук Дунав се простира като естествена граница между България и Румъния и по пътя си към Черно море обхваща малки и големи острови и ги запълва с нанос. Едно такова образувание е остров Персина, който, макар и да функционира предимно като затворнически остров, е важно природно богатство. Островът, богат на сладководни блата, заливни гори и земеделски площи, е заобиколен от насип за защита от наводнения, през който шлюзовете пропускат водата на Дунав във вътрешните зони. Чрез модернизиране на шлюзовете, регулиращи водоснабдяването, и инсталирането на съвременна система за наблюдение на нивото на водата, допринесохме за завръщането на богат воден живот. А през последните години голям брой пеликани започнаха отново да гнездят на специални платформи, инсталирани в големите блата.

През последните десетилетия в България са построени множество преградни съоръжения, които ограничават свободното течение на водата и миграцията на риби. В рамките на партньорската инициатива „Жив Дунав“, WWF осигури над 120 км речно течение без прегради, опазвайки по този начин рибните популации. На практика това означаваше премахване на прегради по реката, както и изграждането на рибен проход, който да позволи свободното преминаване на рибите.

Блатото Калимок, западно от българския град Тутракан, е било важен център за търговски риболов до 50-те години. По това време обаче блатото е било източено и отделено от Дунав, което е довело до рязък спад в рибните популации. Тъй като опитите за обработка на района и последвалите планове за създаване на изкуствени езера се оказали безполезни, е взето решение да се свържат отново влажните зони и Дунав. През 2007 г. бяха инсталирани нови шлюзове за увеличаване на водите в блатото, а системата за управление на водния баланс на влажната зона беше оптимизирана в рамките на партньорската инициатива „Жив Дунав“. Сега Калимок е защитен от външна намеса от националното и европейското законодателство.